Измислените шпионски афери в София и Лондон
Следвайте " Гласове " в Телеграм
Неведоми са пътищата шпионски, неведоми са прегрешенията на световния шпионаж, само че най-видими са орисите на набедените в този грях. България упрекна в шпионаж трима съветски свещеници, правили свещенодействие в съветската черква „ Свети Николай Чудотворец “ в София - архимандрит Васиан, протойерей Евгений и чиновник на храма. Руското Министерство на външните работи бе изрично - тримата са прогонени под фиктивен претекст, а българските управляващи се държали с тях по кощунствен и унизителен метод. Нашата версия е банална – тези лица са опасност за националната сигурност, по тази причина са отведени в затворническа камионетка на българо-сръбската граница…
Брутални дейности към свещеници са морално неприемливи и правно неоправдани. Но какво да очакваш от държавна администрация, обладана от еничарския комплекс на евроатлантиците?
Поне за мен е ясно – шефът на ДАНС „ откри “ съветски шпиони в расо, с цел да се откупи от Демократична България и Политическа партия, които желаят главата му. Сметките му са неправилни, тъй като Сглобката е обладана от манията контраразузнаването да се оглави от техен кадър.
А в този момент най-важното – нито едно разузнаване не изпраща на шпионска задача човек, подвластен от полови и други отклонения, тъй като пороците го вършат уязвим в очите на локалното контраразузнаване. Колкото и да е необичайно, това се приказва от десни богослови и заслепени от русофобия коментатори, несъзнаващи, че сходни изказвания за архимандрит Васиан обезсилват предявените му обвинявания в шпионаж.
Вероятно в ДАНС третират като шпионаж совалките на Васиан сред София и Скопие в качеството му на дипломатически пощальон на Московската патриаршия. Каквито и послания да е пренасял сред българската и македонската църкви съветският архимандрит, това е рутинна верска задача, а не шпионаж. В държавното управление и подопечната му организация пропущат една азбучна истина - църквата е отделена от страната и на свещеници не могат да се вменяват всемирски грехове поради църковната им активност.
Дори в църквата „ Свети Николай Чудотворец “ да е говорено пред верници против автокефалността на Украинската православна черква, което е идея на Московската патриаршия, това не може да се третира нито като шпионаж, нито като хибридна война. Апропо, Руската православна черква поддържаше съпротивата на Сръбската патриаршия против автокефалността и на Македонската православна черква, само че това не я прави участник в светските войни на Балканите. Просто ортодоксалният канон мъчно позволява обособяване от църквите-майки на църкви в новосъздадени страни, каквито са църковните общини в Киев и Скопие.
Ако пък архимандрит Васиан и протойерей Евгений са отказали да осъдят от амвона войната в Украйна, което за светския политически живот тук е грях, това нито е шпионаж, нито е устен деликт. Колкото и да е неуместно, позволявам в отчета на ДАНС това да им е вменено като закононарушение.
Подобен е и шпионският скандал в Лондон, където петима живеещи във Англия българи са упрекнати в шпионаж в интерес на Русия. За разлика от църковния проблем в София, в Лондон оповестиха уликите против петимата – „ владение на подправени документи за идентичност с неуместни планове и разработване на подправени шофьорски книжки… “
И отново изниква христоматиен въпрос от шпионските буквари: кое разузнаване вербува шпиони в други страни, упражняващи незаконни действия като разработване и търговия с подправени документи, рискувайки да бъдат разкрити от престъпната полиция? И какви скъпи контакти на високо равнище могат да имат най-обикновени мошеници, които им обезпечават поверителна информация?
В тези буквари в заповеднически звук написа и това: спящите кафези на непознати агентури би трябвало да са по-ниски от тревата, да не притеглят вниманието на полиция, пътни служители на реда и силови институции, а не да печатат позиви, паспорти и шофьорски книжки.
И още един грях им вмениха - че петимата били в български изборни секции в Лондон (и то четири пъти!) и имали статут на покровители на български опозиционни партии. Което е следващ парадокс – та кой съветски разузнавач в Англия ще си разреши да е покровител на опозиционна партия в България, упреквана в русофилия?
Ако това е шпионаж, значи най-древната специалност е във банкрут.
*Авторът написа този текст в качеството си на офицер от външното разузнаване в Резидентурата в Югославия (1985-1996)
